пропели

Речник на българския език

1. пропели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пропели е производна форма на пропея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пропели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пропели е производна форма на пропея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).