пропеел

Речник на българския език

1. пропеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропеел е производна форма на пропея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропеел е производна форма на пропея (мин. деят. несв. прич. м. р.).