прономеровахте

Речник на българския език

1. прономеровахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прономеровахте е производна форма на прономеровам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прономеровахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прономеровахте е производна форма на прономеровам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).