прономеровало

Речник на българския език

1. прономеровало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прономеровало е производна форма на прономеровам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прономеровало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прономеровало е производна форма на прономеровам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прономеровало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прономеровало е производна форма на прономеровам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прономеровало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прономеровало е производна форма на прономеровам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).