проницаваха

Речник на българския език

1. проницаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проницаваха е производна форма на проницавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проницаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

проницаваха е производна форма на проницавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).