проницавал съм

Речник на българския език

1. проницавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проницавал съм е производна форма на проницавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. проницавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проницавал съм е производна форма на проницавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. проницавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проницавал съм е производна форма на проницавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).