проницавало е

Речник на българския език

1. проницавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проницавало е е производна форма на проницавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проницавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проницавало е е производна форма на проницавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проницавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проницавало е е производна форма на проницавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).