проницавали

Речник на българския език

1. проницавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проницавали е производна форма на проницавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проницавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проницавали е производна форма на проницавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. проницавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проницавали е производна форма на проницавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. проницавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проницавали е производна форма на проницавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).