проницавал

Речник на българския език

1. проницавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проницавал е производна форма на проницавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проницавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проницавал е производна форма на проницавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проницавал — мин. деят. св. прич. м. р.

проницавал е производна форма на проницавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проницавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проницавал е производна форма на проницавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).