проницава

Речник на българския език

1. проницава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проницава е производна форма на проницавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проницава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проницава е производна форма на проницавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. проницава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проницава е производна форма на проницавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).