прониза

Речник на българския език

1. прониза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прониза е производна форма на пронижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прониза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прониза е производна форма на пронижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).