промърморил съм

Речник на българския език

1. промърморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промърморил съм е производна форма на промърморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. промърморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промърморил съм е производна форма на промърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).