промърморил е

Речник на българския език

1. промърморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промърморил е е производна форма на промърморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промърморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промърморил е е производна форма на промърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).