промънквало

Речник на българския език

1. промънквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

промънквало е производна форма на промънквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. промънквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

промънквало е производна форма на промънквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. промънквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

промънквало е производна форма на промънквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. промънквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

промънквало е производна форма на промънквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).