промънквал

Речник на българския език

1. промънквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промънквал е производна форма на промънквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промънквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промънквал е производна форма на промънквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. промънквал — мин. деят. св. прич. м. р.

промънквал е производна форма на промънквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. промънквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

промънквал е производна форма на промънквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).