промънкахте

Речник на българския език

1. промънкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

промънкахте е производна форма на промънкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. промънкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

промънкахте е производна форма на промънкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).