промълвило

Речник на българския език

1. промълвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

промълвило е производна форма на промълвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. промълвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

промълвило е производна форма на промълвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).