промушил е

Речник на българския език

1. промушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промушил е е производна форма на промуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промушил е е производна форма на промуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).