промушило

Речник на българския език

1. промушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

промушило е производна форма на промуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. промушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

промушило е производна форма на промуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).