промислял

Речник на българския език

1. промислял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промислял е производна форма на промислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промислял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промислял е производна форма на промислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. промислял — мин. деят. св. прич. м. р.

промислял е производна форма на промислям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. промислял — мин. деят. несв. прич. м. р.

промислял е производна форма на промислям (мин. деят. несв. прич. м. р.).