промил съм

Речник на българския език

1. промил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промил съм е производна форма на промия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. промил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промил съм е производна форма на промия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).