промиело

Речник на българския език

1. промиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

промиело е производна форма на промия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. промиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

промиело е производна форма на промия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).