проломяло

Речник на българския език

1. проломяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проломяло е производна форма на проломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проломяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проломяло е производна форма на проломя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).