проломял

Речник на българския език

1. проломял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проломял е производна форма на проломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проломял — мин. деят. несв. прич. м. р.

проломял е производна форма на проломя (мин. деят. несв. прич. м. р.).