проломотело

Речник на българския език

1. проломотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проломотело е производна форма на проломотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проломотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проломотело е производна форма на проломотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).