проломотели

Речник на българския език

1. проломотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проломотели е производна форма на проломотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проломотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проломотели е производна форма на проломотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).