проломило

Речник на българския език

1. проломило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проломило е производна форма на проломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проломило — мин. деят. св. прич. ср. р.

проломило е производна форма на проломя (мин. деят. св. прич. ср. р.).