проломил

Речник на българския език

1. проломил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проломил е производна форма на проломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проломил — мин. деят. св. прич. м. р.

проломил е производна форма на проломя (мин. деят. св. прич. м. р.).