проломели

Речник на българския език

1. проломели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проломели е производна форма на проломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проломели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проломели е производна форма на проломя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).