проличало е

Речник на българския език

1. проличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проличало е е производна форма на пролича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проличало е е производна форма на пролича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проличало е е производна форма на пролича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).