проличало

Речник на българския език

1. проличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проличало е производна форма на пролича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проличало е производна форма на пролича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проличало е производна форма на пролича (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проличало е производна форма на пролича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).