проличали

Речник на българския език

1. проличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проличали е производна форма на пролича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проличали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проличали е производна форма на пролича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. проличали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проличали е производна форма на пролича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. проличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проличали е производна форма на пролича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).