пролелите

Речник на българския език

1. пролелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пролелите е производна форма на пролея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. пролелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пролелите е производна форма на пролея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).