пролежите

Речник на българския език

1. пролежите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пролежите е производна форма на пролежа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пролежите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пролежите е производна форма на пролежа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).