пролежи

Речник на българския език

1. пролежи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пролежи е производна форма на пролежа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пролежи — повелително наклонение, ед. ч.

пролежи е производна форма на пролежа (повелително наклонение, ед. ч.).

3. пролежи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пролежи е производна форма на пролежа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пролежи — повелително наклонение, ед. ч.

пролежи е производна форма на пролежа (повелително наклонение, ед. ч.).