пролежал съм

Речник на българския език

1. пролежал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пролежал съм е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пролежал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пролежал съм е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. пролежал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пролежал съм е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. пролежал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пролежал съм е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. пролежал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пролежал съм е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. пролежал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пролежал съм е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).