пролежал е

Речник на българския език

1. пролежал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пролежал е е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пролежал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пролежал е е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пролежал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пролежал е е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. пролежал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пролежал е е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. пролежал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пролежал е е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. пролежал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пролежал е е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).