пролежало е

Речник на българския език

1. пролежало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролежало е е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пролежало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролежало е е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пролежало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролежало е е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пролежало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролежало е е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. пролежало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролежало е е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. пролежало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролежало е е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).