пролежала е

Речник на българския език

1. пролежала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пролежала е е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пролежала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пролежала е е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пролежала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пролежала е е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. пролежала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пролежала е е производна форма на пролежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. пролежала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пролежала е е производна форма на пролежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. пролежала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пролежала е е производна форма на пролежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).