прокъсваха

Речник на българския език

1. прокъсваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсваха е производна форма на прокъсвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокъсваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсваха е производна форма на прокъсвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).