прокъсвало

Речник на българския език

1. прокъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокъсвало е производна форма на прокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокъсвало е производна форма на прокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокъсвало е производна форма на прокъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прокъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прокъсвало е производна форма на прокъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).