прокъсвали

Речник на българския език

1. прокъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсвали е производна форма на прокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсвали е производна форма на прокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прокъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прокъсвали е производна форма на прокъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прокъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокъсвали е производна форма на прокъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).