прокъсва

Речник на българския език

1. прокъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокъсва е производна форма на прокъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прокъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прокъсва е производна форма на прокъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прокъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прокъсва е производна форма на прокъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).