прокъсаха

Речник на българския език

1. прокъсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсаха е производна форма на прокъсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокъсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсаха е производна форма на прокъсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).