прокъсали

Речник на българския език

1. прокъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсали е производна форма на прокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокъсали е производна форма на прокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прокъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прокъсали е производна форма на прокъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прокъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокъсали е производна форма на прокъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).