прокъсал

Речник на българския език

1. прокъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокъсал е производна форма на прокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокъсал е производна форма на прокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прокъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

прокъсал е производна форма на прокъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прокъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прокъсал е производна форма на прокъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).