прокървял

Речник на българския език

1. прокървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокървял е производна форма на прокървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прокървял е производна форма на прокървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).