прокървило

Речник на българския език

1. прокървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокървило е производна форма на прокървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокървило е производна форма на прокървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).