прокълнявал

Речник на българския език

1. прокълнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокълнявал е производна форма на прокълнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокълнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокълнявал е производна форма на прокълнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прокълнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прокълнявал е производна форма на прокълнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прокълнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прокълнявал е производна форма на прокълнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).