прокълнил е

Речник на българския език

1. прокълнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокълнил е е производна форма на прокълня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокълнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокълнил е е производна форма на прокълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).